МЪЖ ПРЕТРЕПА 10 000 ДУШИ С ПРЕЗЕРВАТИВ
1995 година руският художник Олег Кулик не успява
да изложи совята работа “Бик и крава” в Париж, поради факта, че се оказва
невъзможно да бъде получено необходимото за нейното показване одобрение
от организациите за защита на животните. И това не е единственият случай на забрана за показване на работа на художник заради използването на животни по неподходящ начин. В София на 27 юни 2005 се откри изложбата “А сега накъде?” в рамките на “Малък сезон” на театрална работилница “Сфумато”. Там художници (от учениците на Орлин Дворянов) и от Художествената Академия специалност скулптура показаха дебютно или почти дебютно свои произведения, резултат от обучението им в тези учебни заведения при съответните гуру, както и резултат от собственото им естетическо, философско и етическо възпитание. Освен за да направя тъжното наблюдение, че изкуството, създадено от студенти сега не се отличава по нищо от това което се правеше по времето, когато аз завърших НХА преди 8 години (1), както не се отличава и от изкуството, което се правеше когато постъпих в НХА (прибави още 6 години– общо 14!!!!) не бих казала, че изложбата заслужава повече задълбочаване в разглеждането. Но там имаше една работа на студент на Дворянов, която ми развали настроението тотално. Под наименованието “Safe Sex” от тавана висяха презервативи пълни със вода и с плуващи в тях рибки-меченосци! Представете си сега следното: един прекрасен ден, както си живеете вашия слънчев живот, в една безгрижна и дъхаща на липи утрин ви напъхват в един “супер-стренгхт” завързват го отгоре, провесват ви от тавана на място с “културна атмосфера” и ви слагат едно заглавие със съмнително значение. Забележете , че “супер стрегхта” е добре завързан с риболовния конец, на който виси, така че да не изпуска както и да не пропуска въздух. Заедно с Олег Мавроматти отидохме да попитаме учителя кой е студента направил тази работа и не е ли дискутиран нейния етичен аспект (за другите 2 аспекта не ни беше до питане). Орлин Дворянов каза, че той започва курса си с показване на работа на совя студентка, която убива кокошка в пещера, за да може всеки един студент и бъдещ художник да е наясно “до къде може да се стигне” и че в изкуството може да се стигне даже и до това. А после всеки да си търси пътя, да стига до където си иска, колкото по-далеч толкоз по добре. Като резултат се получава “всяка жаба да си стигне гьола и жената да и гола” (малко видоизмених великата сентенция, но на място). На нашата реакция, че това е убийство, а не е изкуство и насилието над чужд живот е просто насилие, и няма право да се прикрива зад други имена, ни беше отговорено (оправдателно), че тя – студентката – всъщност правела ритуално убийство и била вегетарианка. Това трябваше да бъде убедителна защита на подобно поведение и на подобен “мастерпийс”. Означава ли това, че назовавайки определено действие
“ритуално” ние го определяме като невинно? Под 18найсе? Освобождаваме
го от отговорност? А пък и като е направено от девица-вегетарианка вече
трябва да бъдем разоръжени и да забравим всичките си принципи, да отхвърлим
“задръжките си” и да кажем “ И АЗ ИСКАМ”? Или “хайде всички”? Най-често когато повдигнем тези въпроси, ни се казва, че звучим “наивно” и “роматично”. Аз пък бих казала, че такива определения се използват от хора, които се плашат от действително сериозната мисъл за смъртта и предпочитат да покажат непукизма си като си играят псевдо-иронично с чуждия живот – един вид показвайки “ето мене не ме е страх! Аз спричинявам смърт и това е нищо повече от забавно!”. В разговор със студента по-късно, в който ние настоявахме той да демонтира работата си незабавно и да върне рибите в нормална за тях среда (или ние ще го направим) - той ни обясни, че всъщност идеята му е да покаже колко много сперматозоиди умират в презервативите без да достигнат целта си, неуспели да осъществят “чудото на живота” и че “сафе сексът” е всъщност убийство на сперматозоиди (или още по-просто на човешки животи)! Ауууу.... Но че той проверил и че рибите издържат така завързани 5 дена, точно колкото хората да погледат работата му и да й се порадват.
Така обобщеното в популярните изкуствоведски статии “радикално изкуство”, всъщност има представители, които не стоят един до друг идеологически и формално и не биха искали имената им да бъдат слагани в един списък. Първите са тези, които чрез агресивни жестове предизвикват обещественото мнение и обръщат внимание на болезнените точки в обществото (2). Някои от тях използват собственото си тяло за да говорят освен за обществени проблеми и за теми като болка, смърт и живот (3). Има други които използват преди всичко тялото си и кръвта си за да се съсредоточат върху тялото като основна изходна концепция, на която са подчинени вички останали теми (4). Вторите са тези които просто убиват животни - независимо от това дали наричат този акт концептуален, естетически или ритуален. За да стане ясно кое в каква категория попада ще разгледам подробно акта на студентката, както и някои други забележителни примери. Широко употребявана напоследък и в България е мисълта на Джозев Кошут (Joseph Kosut) – който казва, че художник е този който се е нарекъл художник, и изкуство е това което той произвежда. Но ако трябваше да употреби тази мисъл за оправдание на действията на студентката, то тогава Орлин не би трябвало да квалифицира жеста й като “ритуален” а като артистичен. Ако тя се е нарекла художник, то това което прави е изкуство, а не убийство – както ние го наричаме. Друга версия е тази (както сме учили по история на изкуството) че изкуството е произлязло от древните ритуали. От което пак би трябвало да се стигне до наричането на този жест артистичен (псевдо-ритуален, с рефлексия на ритуалност, игра в ритуалност, постмодернистка игра) а не ритуален. Само че нито една от тези 2 версии не беше използвана от учителя за да обясни целта на показването на това “ритуално” убийство в началото на курса на обучение. Ако това убийство е ритуално, то тогава то би трябвало да има ритуална цел – т.е девойката да е жрица, или магьосница, или може и да е непрофесионалистка в занаята, която обаче прави това нещо за добиване на определено влияние върху реалният свят чрез медиаторски жест. Това е функцията на всеки един религиозен или магически ритуал. Той има метод и цел. Моля прочетете определението в тълковния речник ако не ми вярвате. А какво, ако това убийство не беше наречено “ритуално” а “изкуство”? ВИЕНСКИ АКЦИОНИЗЪМ. НИЧШ-РИТУАЛ. ПСЕВДО РИТУАЛНОСТ И 3-ТО СОРТНИ ПЪРФОРМАНСИ “Ама Боряна, ти как може да не знаеш, че такива работи правят виенските акционисти, маестро Херман Ничш (Herman Nitsch)– световно известен художник и богат даже...!?” Знам бе, знам. Само че има 2 НО, с които отново се връщам към определението “ритуал” : 1. Маестрото прави същата грешка, както Орлин, казвайки : “Аз като учен изследвам религията, но в Бога не вярвам “(5) а в същото време устройва “оргически мистерии” или “театър на мистериални оргии”. Както вече проверихме в речника, ритуалът е свързан с определена вяра във резултата от ритуала, в това че “магията ще хване”. Ако няма вяра – няма ритуал, а има игра на шикалки, постмодрнистки мимезис, който няма етичното право да използва за подражателските си цели чужд живот, прикривайки се под някаква псевдо-ритуалност, също толкова безумна (и даже още по-безумна) от езическите жертвоприношения. 2. “Аз искам да покажа истинската същност на човека, агресията и радостта...ние убиваме животни, организираме войни, после ядем животните и се радваме. Аз съм поклонник на Ницше, който ни призовава да живеем днес и сега.” С тези думи маестрото задрасква с огромен червен кръст думата “мистерии” от определението на това което прави, и от него остава само “оргии” и “театър”. Мистериите са религиозни ритуални действа, в които взимат участие посветени лица. Смисъла на Елевсинските мистерии (6) например е да дадат на посветените увереност, че след смъртта, царството на мрака няма да бъде така страшно за тях, както за непосветените, а ще бъде изпълнено с танци и радост. Няма идеи за “живеене тук и сега”. А живеенето “тук и сега”, най-често при Ничш се изразява в привързване на хора към кръстове, заливане с вино и кръв- т.е тактилни преживявания “тук и сега”, масови убийства на животни – включително и размазването им докато са живи със собствения танк на маестрото. Тези практики са най-често подети и репородуцирани от невменяеми артисти, които поради невъзможността да кажат нещо силно и смислено решават да включат музиката на макс, да се съблекат голи и да се омажат в кръвта на някоя птица или риба (най-лесно се убиват, не са като крава или слон) за да трогнат сърцата на публиката, като и покажат “колко лошо нещо е войната” например. Що се отнася до “разкриването на истинската природа на човека”, няма ли как да минем без танка? (Законът на 3те Р – по-долу).
Ако жеста на убийство е изкуство с рефлексия на човешкото “ритуално минало или настояще”, то тогава той би трябвало да е символичен, игрови, миметичен и в такъв случай за целта биха могли да бъдат използвани предмети които имитират животни. ЗАЩО? Уверена съм, че на това ще ми бъде отговорено – да ама като е истинско, въздейства по-силно. Освен това перформерът и зрителят изпитват катарзис. А ако животните са пластмасови – нищо – нито катарзис, нито ерекция. ЗАЩО? Защото хората, които изпитват така нчречения “катарзис” от убиването на някой друг са садисти. Те не са любители на изкуството а любители на убийството. Защо?! КРЪВ И КАТАРЗИС и “ВСИЧКИ РАНО ИЛИ КЪСНО УМИРАТ” Най-малко аз трябва да бъда убеждавана, че за да бъде чут артстичния жест, той трябва да бъде трогателен и извънмерен. Една от функциите на изкуството е то да предизвика катарзис у тези които го наблюдават. За да бъде изпитан катарзис трябва да бъдат (поне) докостнати теми като живот и смърт. Човешкото същество има нужда да от това, най-малкото за да “намести” в мозъка си смисъла на тези две понятия. Ние изпитваме катарзис преди всичко ако това което правим или което виждаме, че някой прави може да бъде асоциирано със собственото ни тяло, със собствения ни живот или смърт. Затова ако искате да преживеете “катарзис” а не садистична еякулация, обърнете се към ходожници, които са достатъчно честни и работят със собственото си тяло, а не решават да убият беззащитни животни, без да ги питат дали го искат. Ако попитате собствената си съвест, тя ще ви отвърне с клише, което обаче ще е смислено: “Не поемай вина за смъртта на друго живо същество.”. Колкото и патетично да звучи ще кажа, че за създаването на един пълноценен организъм са необходими оргомни усилия от страна на природата. Това отнема време доста по-дълго от времето необходимо за убийство. Играта с чуждия живот е долен старх за собствения. Отговорността за чуждия живот е също толкова голяма колкото отговорността за собствения. А страха за чуждия живот БИ ТРЯБВАЛО да бъде също толкова голям, колкото страха за собствения. Вероятно тези мои мисли са доста отдалечени от “нормалното” човешко поведение което е наблюдавано векове наред под формата на множество “ритуални убийства”... Преди да мина към следващата част на текста ще кажа че – ДА аз нямам нищо общо с хората, които в древните мистерии са убивали жовотни (и хора също) и очевидно съм се превърнала в някакъв “нечовешки” мутант, който се тръшка не само за хората но и за някакви си животни, които и така си умират, както и всички ние, и дали ще ги сгази кола или ще ги убие някой студент няма много разлика.
Каква е целта на студентката? Не ни беше казано, но от факта, че тя била вегетарианка би трябвало да разберем, че всъщност тя протестира проив яденето на месо чрез извършването на ритуал. До сега не съм чувала някой да е убивал животно като “ритуал”, който да накара хората да станат вегетарианци. Може би това е ноу-хау на Софийския университет. Или просто едното и другото нямат връзка и неясно
защо ни бяха представени по формулата взимаш едно - получаваш две. Ето това сме го слушали много пъти. Само дето тези, които наистина протестират против безсмисленото убийство на животни за храна, те обикновено не убиват наляво и надясно други и ОЩЕ животни за да покажат колко е гадно. Достатъчно им е да покажат запис от някоя кланица за да е ясно. Примери на художници, които използват “реди-мейд” записи от кланици са също известни. И това е бих казала доста по-ефективно, най-малкото защото “риби в презерватив” не приличат много на свинска пържола църцореща във вид на Сръпска скара “При Миро”.
За тези които не знаят ще кажа, че двамата с Олег
и група Ултрафутуро работим с телата си, като една от идеите които изследваме
е болката. Ние настояваме на това, че преживяването в момента на пърформанса е уникално за нас и нашата физика, затова нямаме по тялото си декоративни татуировки, пиърсинг или други елементи на забавна боди-модификация. Затова и пърформансите ни не се повтарят или ако напръв поглед изглежда да са повторени, то те имат нови елементи и нови условия, които ги правят уникални. Ние живеем в 21 век, който е епохата на “Третия модерн” (7). Сега ние говорим за тялото като за био-система, био-интерфейс, био-банка, био-конструктор, изменяем и подобряван чрез био и нано технологии. Към тялото, определено по този начин, ние вече имаме съвсем различно отношение, силно отличаващо се от отношението към него като към парче месо, като текст, като знак, като “тяло без органи” и т.н. В съответсвие на това, би трябвало да разглеждаме
чуждото и собственото си тяло като нещо по-сериозно от трупен материал
за изграждане на цитадели на “архаичната мисъл”.
С настоятелното и широко внедряване на откритията направени в областта на био технологиите, все повече художници (явяващи се истинския авангард на нашето време) работят на границата на науката и изкуството. Освен естетическа, те заемат и политическа позиция (най-често коментираща монопола върху технологиите и реализацията на този монопол в глобалната търговия и политика) както и етическа позиция, която се занимава с понятия като живо-неживо, смърт-насилие, право на живот и т.н. Най-често всички тези въпроси се преплитат, така
че би могло да се говори за комплексна и многопластова ангажираност на
био-артистите. Независимо, че политическия аспект на био-арта е изключително интересен и заслужава много повече внимание, в този текст аз ще се занимая с етическите проблеми, свързани с понятията живо-неживо. През 1959 година учените Уилиам Ръссел и Рекс Бърч представят закона на Трите R - replace / reduce / refine (9) отнасящ се до използването на лабораторни животни. Най-просто това означава, че преди да ги използваш за каквото и да било, трябва добре да си обмислил не е ли възможно да замениш (replace) животното с нещо друго (например живот in vitro- използване на клетъчни култури за изследване, наместо цели животински организми), ако можеш да използваш едно животно да не използваш две (reduce), и да измислиш начин по време на изследванията животното да не страда ако това е възможно (refine). Доколко и къде се спазват тези принципи няма да коментирам, важното е че те съществуват и че всяка година учени, измислили нови технологии за реализирането на 3теR получават награди за своя труд. Очевидно 3теR обаче, за традиционно-ритуално-вкопаните в древно-първобитната си природа деятели като Ничш, са нещо от сорта на болезнена превземка на съвременното общество, което така се е изродило, че се опитва да върви “срещу природата си” и да не убива десетки крави с танкове (replace/reduce) и да не ги кара да реват от болка докато ги размазват (refine). За какво “трябваше да се замислим” като гледаме художници
да убиват животни? “Природата на човека да бъде показана. Агресията и радостта” (Ничш). Всъщност май няма много мисъл, още по-малко пък иновативна,
а само показване на азбучни истини по ненужно жесток начин... Едва ли...Обикновено този, който се гледа в огледалото го прави за да може да отстрани нередностите в себе си. А при Ничш няма и следа от критика. Той по-скоро организира цирк на садизма, в който хора, които достатъчно добре знаят “агресивната си природа” отиват да си поиграят еякулирайки от чуждото мъчение. Сега да видим как “огледалото на истината” може да работи с 3теR. През 2003 австралийските художници Орон Кац, Йонат Зур и Гай Бен-Ари от група СимбиотикА, Австралия показват в Нант, Франция проекта си “Безтелесна кухня” (10). При помощтта на тъканно-инженерни технологии те израстват
пържоли от жабешки бутчета, с които угощават посетителите на галерията.
От разположените в галерията до масата за пиршества аквариуми, живите и подскачащи жаби, участници в експеримента, наблюдават със (вероятно) задоволство “агресивните-чудовища-хора” да хапват от техните пържолки и да “празнуват” победата! В друг проект на СимбиотикА - “МЕАРТ полу-живия художник”, в чиято последна фаза участваме и ние с Олег, нещата отиват още по-далеч, поради факта, че система от тъканна култура от неврони на мишка, свързана към механично тяло е считана и изследвана като способна да развие самостоятелно поведение. Или накратко: към това симбиотично същество ние се отнасяме като към жив и съзнателен организъм (11). КАК СПЕРМАТОЗОИДИТЕ УМИРАТ Миналата година 2004, Правдолюб Иванов създаде "Царството
на желанието и прахосването" или един огромен сперматозоид, който
беше показан на Първото балканско биенале в Солун (12).
Тук идеята за “смъртта” (наричам я така за да я свържа с рибите/сперматозоиди в презерватива) или “прахосването” – която ми се струва доста по-удачна за развиване на широка дискусия, е намерила абсолютно точна и лаконична форма (която винаги присъства в работите на Правдолюб) и като материал и като размер, не “прахосвайки” чужд живот или чужда “потенция”. ИЗВОДИ Ритуалът е ритуал, той не е изкуство. Той има други
цели и методи. (Това е концепция на епохата след Христа, която е приела, че една жертва, но Божествена е единствена и единствено необходима. Всички останали жертви (в това число влизат така наречените курбани и др.) са реминисценции от епоха, която би трябвало да е отминала и да е останала като ритуално/религиозна практика в езическото или до-христианско минало. Тук не приемам възражения от сорта на “какъв бог, какво християнство, ние сме освободени от такива предразсъдъци”. Не не сме! Ако сме – тогава не ми говорете за “ритуално убийство”! Вярата и религията са изключително важна част от човешкото знание и не би трябвало да бъдат изключвани от обществения дискурс като образуващи фактори за човешкото поведение, било то и атеистично.) Съответно - наблюдението на убийстовто на някой друг
и вълнението свързано с него не е катарзис, а садизъм. И ще повторя, че ние вече се намираме в епохата на “Третия модерн”, в който говорим за тялото като за био-система, био-интерфейс, био-банка, био-конструктор и имаме други категории за оценка на изкуството – различни от тези на 20 век (13). Старата философия обслужва смъртта – новата философия, това е философията на “вечния живот” (научен имортализъм) (14). БЪДЕЩИ НАДЕЖДИ В чест на автора на “Safe Sex” ще кажа, че той демонтира инсталацията си. Надявам се, че нашата реакция, както и възмущението на още няколко посетители на изложбата са били разбрани правилно. Би било прекрасно той да се появи скоро пред публика със силни и осмислени като концепция и форма артистични изказвания. Но защо кураторите на изложбата не са обърнали внимание на етическата страна на неговата работа? Или може би в този текст трябваше да има повече и за тях? 1. От завършилите преди приблизително 8 години изключвам около 2 процента мои колеги, които се отличаваха тогава, отличават се и сега с индивидуалността и вменяемостта си. 2. Александр Бренер, Christoph Schlingensief, Heath Bunting, Critical Art Ensemble, Faith Wilding и др. 3. Eduardo Kac, Олег Мавроматти, Istvan Kantor, Chris Burden, Steve Mann и др. 4. Kira O’Reilley, Stelarc, Рассим, Franko B, Ive Tabar и др. 5. “Антихрист суперстар”, Професия репортер, Андрей Лошак, НТВ, Юни 2005 6. Елевсинските мистерии, Здравка Михайлова, сп.
ЛИК, Брой 09, септември 2003 7. Дмитрий Булатов, Доктрина на третия модерн : 8. SuperWeed project : http://www.n55.dk/MANUALS/N55ROCKETSYSTEM/N55ROCKETSYSTEM.html 9. Закон на 3-те R, 1959 г : 10. Semi-Living Food: “Disembodied Cuisine” 11. “MEART the semi living artist & the Balck Square” http://www.roboriada.org/boryana/pages/installations.htm 12. “Авторът поставя директно на пода на галерията един огромен, почти четириметров сперматозоид от полупрозрачен силикон, който представлява балканската потентност - мощна на думи и желания, но някак самотна, беззащитна и с пропуснати възможности. Правдолюб Иванов пише в проекта си: "Микрокосмос х Макрокосмос... но в контекста на Балканите място, където "Микро-" се преувеличава, а "Макро-" се подценява. ...Страсти, желания, пропилени възможности, "добре скрити" заложби, Хедонизъм в бедност...".. (Космополис 1, Мария Василева, в. Култура, Брой 3, 28 януари 2005 г.) 13. Категориален апарат АК-74, Художественный журнал, #55, 2005: http://xz.gif.ru/numbers/55/24/ 14. http://www.immortalism.com/
|
|